No title
Филмът за Левски предизвика крайни реакции: от „ Осанна!“ до „Разпни го!“. От една страна- въодушевлението на публиката, която пълни залите в цялата страна, за да гледа „Дякон Левски“ на Максим Генчев, от друга- безразличието на политици и общественици, които предпочитат да гледат образа на Левски преди всичко закачен в кабинетите си, но не и да видят на екрана един жив герой. Далечна роднина на Левски даде тон в отрицанието на новия филм, тъй като той не отговарял на нейните представи за Апостола и така отключи една небивала отрицателна енергия на заклеймяване на един нов прочит на историята ни- по студия в телевизии, вестници и във фейсбук. Като акция на пълно отрицание, манипулация от соц тип- със забрана от Филмовия център за гледане на лентата от деца, и многократно повтаряни унищожителни квалификации: бездарен, фалшификат и т.н. Не само в медиите ни, но и в публичното пространство трудно си проправя път друго мнение, диалогът явно е невъзможен. И това е реакция за филм и то заснет изцяло по частна инициатива и с частни средства. От друга страна, раздвижването, което предизвика „Дякон Левски“ на Максим Генчев е завидно, никой съвременен български филм не е получил толкова коментари. Филмовият център към Министерството на културата, което финансира преди всичко безлични ленти, предизвиква ежегодно главно скандали за корупция и липса на критерии при разпределянето на държавната субсидия.
На този силно замърсен фон, който трудно може да бъде наречен дебат за нов български филм е сложно да се изказват не хорови заклинания. За съжаление! Но въпреки това не може да бъде подминато, че новият филм на Максим Генчев показа един свой прочит за живота и смъртта на Апостола, творчески и философски, а не буквално исторически. Лентата изгражда свой сюжет и смисъл и трябва да бъде съдена според тези правила. Сърцевината на филма разкрива как Матей Миткалото, съмишленик на Апостола, му предсказва смъртта, как Левски тръгва съзнателно към своята мисия, подрязва косата си, отказва се от служението в църквата и казва на майка си, че е решил да умре за България! Невероятен е отговорът й, докато една сълза се спуска по бузата на Куна Иванова: „Василе, сега не можеш да умреш, нямам пари за жито!“
Филмът показва самотността на Левски по пътя му към свободата на България. Той отчаяно тропа по вратите на българските къщи, държи своята пламенна реч пред един каменен дувар, а не пред съмишлениците си. Като че ли търгашите като Димитър Общи са повече около него. А богатите търговци Евлоги и Христо Георгиеви, работещи за руската армия, гледат със снисхождение на Левски и идеята му българите сами да се освободят. Другите революционери като Раковски, организаторите на чети и на Априлското въстание също имат различна идея за Освобождението на българите, различна от комитетите на Левски. Има и друга подсилваща драматична линия- машината на империята, която убива, беси, измъчва, всява страх на всички около Апостола. Сцената с поп Кръстьо, обезобразен от изтезания, не е между предателя и Апостола, а пред безсилието и на двамата пред жестокостта на поробителите. В целия филм има много сцени на насилие, убийства на деца, кръв, боеве, но това е времето на робството и неговата кървава следа, която става известна и в Европа.
Но по-подтискаща е елегичната нотка на Апостола във филма, че той сам тръгва към смъртта си, сам, ужасен от жестокостите и безсилен да изпълни своята клетва- да освободи България. Смразяваща е сцената на бесилото, когато Левски крещи: „Боже, спаси България!“
Актьорът Веселин Плачков и целият екип около него са нови лица, неочаквани и силни. Подбрани от Максим Генчев за неговия прочит на живота и смъртта на Дякон Левски. Един прочит на бунтар, а не на илюстратор на щаблони от историята ни.
Проф. Мирослава Кортенска
в. „Труд“, 23.02.2015 г.
Още статии
