No title
В кампанията „Лачените обувки на българското кино“ на БНТ се състезаваха само филми, създадени преди 89-та
100-годишнината на българското кино бе в центъра на кампанията на националната ни телевизия и тя постави въпроси, очертаха се равносметки, както и реалните резултати от политиката на прехода, по отношение на това обичано у нас изкуство. За всички е ясно, че мястото на киното днес е в моловете или сред развлекателната програма на телевизията. Българското кино отдавна не е изкуство, което привлича голям брой зрители в киносалоните, както помним преди 10 ноември. Освен това кой става днес известен у нас с участие в киното? Двете най- творчески зони на българската култура- киното и театъра, станаха безинтересни за младите творци, които разбраха, че там няма да направят кариера и благополучие и се втурнаха в телевизията, сериалите и шоу програмите. И това са най-талантливите ни творци, за съжаление. Затова вече е факт, че съвременното българско кино днес се бори за оцеляване.
Преди промените в България имаше филмопроизводство, киноцентър „Бояна“, стотици киносалони. Както се разбра от юбилейната статистика има филми, създадени през 70-те , 80-те и 90-те години, които са гледани от милиони зрители. 3 милиона, 5 милиона- как ви се струва? Но не по телевизията, а в кино салоните. Именно там са се формирали вкус, предпочитания у българския зрител. Днес киносалоните са рядкост, разпространението на филми е комерсиализирано и за един нов български филм е почти невъзможно да стигне до широк кръг зрители. Между временно в годините на прехода бе приватизиран киноцентър „Бояна“, където бе целият ресурс от техника и професионалисти, които осигуряваха процеса на производство на един нашенски филм. Сега в същия този киноцентър произвеждат треторазрядни комерсиални чужди филми. Преходът унищожи културни индустрии, създадени и успешно функциониращи в България: филмовата- чрез киноцентър „Бояна“, музикалната- „Балкантон“, да не ги изреждам всичките. Ето това е процесът, който естествено завършва с днешна дата. 25 години кино в България се произвежда единствено чрез субсидията на Филмовия център, който е известен с шумните си скандали и намаляващи бюджети.
В този режим на оцеляване издържаха творците, които имаха опит, контакти и много малко от тези, които трябваше да направят дебют и да се развиват в тази не творческа обстановка. Юбилеят на българското кино освети неприятният факт, че за 25 години бяха унищожени условията за развитие на това изкуство, че има проблясъци, но че филмопроизводството в България е реално със затихващи функции.
Може би затова юбилейният формат „Лачените обувки на българското кино“показа, че под български филм трябва да се разбира създаденото преди 10 ноември, преди прехода: 70-те, 80-те и 90-те на миналия век. Днес филмите са предлагани като продукт, който се разпространява от телевизията или другояче казано, че българското кино съществува, стига до зрителите, най-успешно чрез телевизията. Има и друго, че кинотворците оцеляват, работейки под шапката на телевизията. Филмите, които бяха във фокуса на „Лачените обувки на българското кино“ са създавани от личности и екипи, които са имали друго мислене и друга система за производство, от тази под шапката на телевизията. Значи сега ние имаме кино във формат телевизия. Така цял мощен клон от интелигенцията ни бе подчинена на комерсиални и лесносмилаеми продукти. При настоящия 100 годишен юбилей лъснаха големите контрасти между
киното преди прехода и днес, в 2015 г. година. Дали така разбират, продуцират и разпространяват киното си други европейски страни- например Франция, та дори и Румъния? Много ясно, че отговорът е не. Затова не можем да излезем и на чужди пазари, защото реалностите на киното ни са нашенски , деформирани… Затова са доста смешни ежегодните напъни за участие на „Оскарите“. Просто днешното българско кино е извън всякакви стандарти, моделирано според прехода ни и заглъхнало дори за българската публика.
На този фон доста бутафорна изглежда кампанията на БНТ, която патетично и несръчно показа, че и самите кинотворци, застъпници и други посочени за разбирачи на кино не могат да обсъждат, да правят необходимите равносметки, така необходими в юбилейна година. Имаше доста лимонада, с повече захар!
Сериозно погледнато всички състезаващи се филми в кампанията на БНТ бяха исторически, те са част от историята на киното ни до 89-та година. БНТ за втори пореден път прави манипулация- след ежеседмичното си предаване преди години „8 и половина“, като след 10 ноември- налагаше на публиката филми, направени преди прехода.Подобен опит бе актуализиран и в друга кампания на БНТ- Лятното кино, където зрители в цялата страна бяха събирани, за да гледат телевизионни филми и отново ленти от периода преди 10 ноември. Много слаб беше опита да се показват нови филми, създадени в последните 25 години, дебютни филми. Може би сега БНТ като длъжник на новото българско кино трябва да направи кампания, посветена само на него- да запознае обществото с новите условия на работа, на обществения интерес да се финансира съвременно кино, не само от държавата, както и на новите проблеми и младите творци. Защото именно с дата 2015 г. има поне два български филма, които трябва да бъдат гледани, популяризирани и обсъждани и това са: „Потъването на Созопол“ и „Урок“. А сигурно има и още десетина.
В резултат на всички тези обстоятелства класацията на зрителите за любим български филм е очаквана- първо място за „Време разделно“ на Людмил Стайков. Историческа епопея за насилственото ислямизиране на Родопите, с прекрасни актьори и винаги въздействащи внушения- за запазване на българското. Да, още не сме излезли като общество на територията на общочовешките проблеми, а да не говорим за модерни, актуални дилеми и герои. Второто място е за „Козият рог“ на Методи Андонов и великолепната Катя Паскалева…Първите два филма са много гледани и обичани от публиката, те са класика. Но явно интереса и привличането на публиката ни към киното някак са се консервирали, не показват свежест, увлечения по модерни, нови визии и проблеми. Отдавна не се влюбвал българският зрител, не е имал истински кумири в киното. А това е твърде необходимо на днешния българин, за да опознае и почувства, чрез съвременни филми нашият сложен живот, самите нас, в 2015 г. Ето това е културна политика, която може да бъде събудена в юбилейната година на българското кино, да се покаже, че екранът е важна част от общественото развитие, самосъзнание и вкус. Всичко друго е лицемерно претопляне на вчерашния обяд!
Проф. Мирослава Кортенска
в .“Уикенд“, 13.06.2015 г.
Още статии
