No title
В началото на ХХІ век визията за съвременно общество се свързва с модерните технологии и медии, които създават общи стандарти на информираност и живот. Светът, превърнат в едно обозримо, макар и голямо село, намери своята дефини- ция в глобализацията. Ако се вгледаме в ежедневието на европееца, американеца или японеца, е ясно, че то е свързано неотменно с общуването с компютъра и ИНТЕРНЕТ и все по-малко с непосредствени живи контакти с хора. Звънецът на електронния часовник, кафемашината, колата, офиса, компютъра, размяната на електронна поща, телевизионните емисии… Модерният човек общува повече с нежива материя. Може би затова компенсира с психоаналитик, източни медитации и колективни зрелища.
Ситуацията на Балканите е коренно различна. Средният българин например, поради своя стандарт на живот не може да се оплаче от липса на контакт с обкръжението си. Той стои на опашки за какво ли не, блъска се все още в трамвая или рейса, живее в малко жилище със семейството си. Все още балканецът няма нужда от психоаналитик, защото има приятели, с които споделя проблемите си, в семейството са все още твърде запазени връзките между родители и деца. Факт е, че в началото на ХХІ век Балканите твърде малко приличат на глобалното село.
И така различията, които се очертават в стандарта на живот, мотивациите и формите за общуване в началото на ХХІ век, са твърде показателни. Тук – на Балканите, и там – в глобалното село. Това е важен факт, който не бива да пренебрегваме. Технологията на съжителство между тези два различни типа пейзаж, начин на живот, общуване и необходимост от духовност е казусът за дебат и разрешаване в началото на новото хилядолетие. Интегрирането на Балканите към стандартите на глобализацията е процес, свързан с цялостното развитие на региона.
Един от основните проблеми, който е сериозна пречка за динамиката и напредъка на този процес, е така наречената балканизация. Това е затварянето на проблемите ни на регионално ниво и тяхното ескалиране до етнически противопоставяния, религиозен сепаратизъм, войни. Убедена съм, че в епохата на глобалното село на Балканите има три сфери, които могат да съдействат за приобщаване към стандартите на 21 век- за цивилизованост, диалог и интеграция. И тези сфери са: образованието, културата и балканското сътрудничество. Това са области, свързани с новите ценности, нагласи и приоритети на региона ни. Те трябва да бъдат задвижени по-активно по посока на процеси важни за 21 век- да се променят затворените културни елити на Балканите, да задействат на съвременно ниво диалога и познанието един за друг в региона ни. Всеки среден българин, например се интересува и познава по-добре френската, немската, английската, американската история и култура, отколкото на съседите си. За съжаление такъв е профилът на интелектуалния елит не само в България, но и на съседните страни – една спрямо друга. Може би точно на непознаването се дължат до голяма степен противопоставянето, антагонизмът и агресията на Балканите. Образованието, познаването на историята и културата на съседите е много важна част от фундамента на сближаването. Именно интелектуалците могат да спомогнат да не се подменя миналото на региона, да не се създават вражди в настоящето и да се гради една нова стратегия за 21 век. Творците и интелектуалците от региона имат мисията да обединят усилия и се превърнат в коректив на случващото се, да се изправят категорично срещу масивите на национализма и религиозните вражди, срещу безумията на войната.
В рамките на тази регионална специфика, на тази балканизация са се създали и стереотипи, на които се робува. Съществуват стереотипи, в рамките на които битува представата за турците като жестоки и агресивни, за гърците като хитри и коварни, за албанците като глуповати аутсайдери. Голям дял за формиране на тези стереотипи на Балканите имат творците, които чрез произведенията си са ги затвърждавали. Изкуството, чиято мисия е да се противопоставя на стереотипите, днес трябва да осъзнае важността й. Тук ще дам един важен пример от културната практика на Европа, който е емблематичен за съвременния свят. Големият театрален режисьор Питър Брук работи години наред върху универсалният език на театъра, който той създаде с интернационалната си трупа в Париж. В театъра си „Буф дю Нор”, Брук събира актьори от различни раси, религии и култури. Техните общи проекти, превърнали се в хитови спектакли в края на 20 век, откроиха примера и опита на хората на изкуството да работят интегрирано и да покажат модела на 21 век- един свят, в който изкуството, културата отстояват общи ценности. Религията е възприемана също като система от ценности и като всяка подобна система устояла на времето и съхранила човека има място в палитрата на съвременния свят. Спасението е интелектуалците на Балканите да започнат един пълноценен диалог без предубеждения помежду си, което ще бъде гаранция за новия климат в региона ни. Защото именно интелектуалците и творците са реален коректив, те са реална сила, именно те могат да понесат отговорност за ценностите и посоките на развитие както на собствените си страни, така и на балканския регион като цяло. Пътят е в изграждането на диалогичност и интегритет, така и на отговорности спрямо бъдещето на Балканите. Омразата, враждите, противопоставянето, сепаративизмът, верската нетърпимост са част от изминатия от нас път. Нека не ги пренасяме и в ХХІ-ви век. Това до голяма степен зависи от нас самите. Защото пътят към цивилизацията на ХХІ-ви век минава през балканската общност.
Балканите като кръстопът, свързващ Изтока и Запада, са били и продължават да бъдат стратегически важно място и за Изтока, и за Запада. Естествената отвореност, гостоприемство, диалогичност и толерантност, характерни за народите, обитаващи такъв голям кръстопът като Балканите, са били доминирани в определени периоди от историята от насилие, войни и антагонизъм. Този дуализъм в съдбата на кръстопътния човек, обитаващ Балканите, тази двойствена същност, белязала неговия характер и култура, са особено интересен обект за изследване, доста често неразбираем за европееца – с абсурдното съчетаване на несъчетаеми прояви. Когато светът върви към глобализация и интеграция, когато границите вече нямат значение, на Балканите се водят войни за разделение, за нови граници, за пренаписване на историята на региона ни. Но ако днес именно балканските интелектуалци и творци се противопоставят на това безумие, обръщайки се към позитивната страна на кръстопътния човек, ако наложат именно тези ценности и тази визия за развитие на Балканите, наистина ще успеем да излезем от повтарящите се клопки на противопоставяне, които превърнаха региона в барутен погреб, а балканците- в тъмни субекти. Научните изследвания и аргументи в изграждането на обща история на региона ни, дискутирането, а също и изповядването чрез изкуството на натрупани агресии, освобождаването на родовата и емоционалната ни памет от всички трагедии, абсурди и катастрофи на Балканите е пътят, по който могат да бъдат разтоварени всички деформации на балканизацията. Между впрочем така са създадени всички значими творби в региона, дали идентичност на неговата специфика, нахранили въображението и събудили възторга на Европа и света.
Балканите са люлката на световната култура, тук са наслоени множество културни пластове – от траките, през славяните, древните гърци, римляните до оргиналните съвременни култури на балканските страни. Тези културни пластове трудно могат да бъдат обособени в техния чист вид. Именно затова на Балканите културният национализъм е утопия. Кръстопътният човек е живял векове наред именно с ценностите на една многопластова културна среда. Днес е особено важно да актуализираме тази истина за балканската културна общност не само като многовековна традиция, но и като съвременна практика. Затова битуващият днес артколаж между балканските културни феномени е важна тенденция в съвременния пейзаж на региона ни. Примерите могат да бъдат много, важна е посоката на диалог, интеграция и общност на Балканите.
Още статии
