No title
Поводът – 49-то издание на най-големия арт фестивал на Балканите: БИТЕФ /12-24 септември/, на който съм чест гост в последните 15-тина години. Причината – предизвикателствата: Балканите като кръстопът, като трамплин към Европа, но и като фокус за изпитанията на съвременното общество и изкуството по време на криза. Наблюдавала съм фестивала в Белград по време на война, на избори, на преломни промени- като разпада на Югославия. И вече съм сигурна, че както творците така и публиката стават по-активни, по-чувствителни, по категорични по време на кризи. Кризи, които самите страни на Балканите изживяват, както и кризи като настоящата, когато като кръстопът- Сърбия поема рисковете на чуждото преселение, на чуждите нещастия. Пейзажът на неспокойство, предизвикан от мигрантската криза, която точно в тези дни на фестивала бе в своя пик за Сърбия, даде особен профил на БИТЕФ тази година. По последни данни през Сърбия за един ден са преминали 9 000 мигранти, които са влезли в Хърватия и напрежението между двете бивши югославски републики е изострено- това наистина е фокуса на кризата на Балканите, заляла на етапи и България, Македония и Гърция.
Но тази година се утвърди и усещането, че Балканите придават на арт фестивала една немислима за Европа- изостреност, търсене на път за днешното мислене и чувствителност, както и абсурд или нещо, което може да се формулира като балет върху барутен погреб.Изящество, креативност съвместявани с взривоопастни истини и емоции. Докато мигрантите не бяха забележими в центъра на Белград, особен проблем за града бе ежегодния гей парад- арена на агресия, тлееща в обществото, овладявана с чувствителната намеса на полицията. Явно космополитизма в тази му част – приемането на различните, на гейовете е неспокойно и не повсеместно одобряван в Белград. На принципа на контрастите, които са естествена част от този регион на Европа, впечатляващо за мен беше, че на летището, само в часа на моето пристигане в Белград, имаше около 100-тина чакащи от ЕС да влязат в столицата на Сърбия, този град наистина има европейско излъчване и в него осезаемо е пълно с чужденци,които явно харесват неговия топъл балкански дух.
При всяко мое гостуване в Белград се връщам в известното кафене, посещавано от сръбския драматург Бранислав Нушич, където този път от елитни сърби до сред нощ се пяха песни само на сръбски, на никакъв друг език. Сърбите се изразяват и веселят със свои хитове. У нас не етака, нали? Може би затова не може да ми се превърти езика именно в Белград да говоря на английски със сърбите, разбира ме се и на нашите езици…
В този описан, противоречив пейзаж, фестивалът БИТЕФ има профил, който не може да се сравни с бюргерско пиене на бира на корем, пеене и танцуване на огромни групи хора. БИТЕФ е един постоянен фокус на авангардни творци и идеи, на динамика и диалог, на формиране на общо културно средище, обединяващо Балканите и Европа, локалното и космополитното. Но не в техния екзотичен профил, а с голяма доза откривателство- как новаторите от Запад да станат идоли и на Балканите и обратното, също.
Ако във фестивалите има мода, тази на БИТЕФ трудно би могла да бъде следвана или имитирана, защото е едновременно широко отворена към света и неговите таланти и същевременно оригинална, очертаваща катаклизмите на Балканите като регион и прехода му от посткомунизма към демократични визии и практики. При това постигнати преди всичко чрез динамиката на духа и креативността на изкуството.Тези стратегии си имат имена на създателите им- двама големи интелектуалци, основали и развивали БИТЕФ вече близо 50 години- Мира Траилович и Йован Чирилов. През 2015-та година фестивалът за първи път се провежда в отсъствието на Йован Чирилиов, но в негова памет.
Афишът на 49-тото издание на БИТЕФ стартира с представление от Германия,“Мурмел, мурмел“ на трупата на театър Фолксфюне от Роза Люксембург плац в Берлин. Думите от заглавието са измислени, не означават нищо, просто се повтарят хиляди пъти в спектакъла, те са единствения начин за израз и комуникация. Проблемът е ясен- за обезсмислянето на думите и говоренето, тяхното пълно фиаско в съвременния свят, където те са се превърнали повече в прикрития на различни ситуации. Ходът на режисьора Херберт Фриц е безсловестния театър, импровизацията ала комедия дел арте, в една модерна рамка, която смалява или разширява пространството на гримасите на актьорите, пластичните им вариации. Един твърде удобен спектакъл за международен фестивал, в който езикът не е бариера, но някак кух, без дълбочини и стратегия…
Друга крайност в афиша на БИТЕФ е театъра-читалня, представлението по Толстой „Смъртта на Иван Илич“, на театъра в Нови Сад. Цялата първа част публиката чете повестта на руския класик и едва във втората половина на представлението актьорите поемат четенето. Всичко е в думите, в отношението, чрез което актьорите оцветяват, разиграват различните ситуации на разказа. Обръщането към социалната значимост на четенето, към сериозната литература, чрез театъра е опит, който за съжаление не е достигнал до естетически резултат, прилича на читалищно усилие. Но е търсене.
В афиша на тазгодишния БИТЕФ има и други представления, които сочат важни тенденции в модерния театър. Такъв пример е танцовият театър, представен от Хърватския народен театър в Загреб, със спектакъла „Ние сме крале, а не хора“, на хореографката Матия Ферлин. Голяма е заслугата на БИТЕФ, че разработи през годините публика за такива съвременни форми на театър, представяйки образци на подобни търсения и личности като Пина Бауш, Бежар, Лепаж, както и нови имена. Именно така фестивалът постави тези нови посоки на съвременния театър във фокуса на търсенията на театралите.
В афиша на 49-тия БИТЕФ има още две очертани тенденции- сериозната литература, представена от спектаклите „Илиада“ по Омир , на режисьора Лоренци от Любляна, Словения и „Мъртви души“ по Гогол, на режисьора Кирил Серебреников, на „Гогол център“, Москва. И другата посока, която се откроява на БИТЕФ е политическия театър като съвременен дебат, в представлението „Дискретният чар на марксизма“, копродукция на Холандия и Сърбия.
Като открояващо се преживяване на БИТЕФ определено остава както за публиката, така и за театралната общност, спектакълът от Любляна по „Илиада“ на Омир. 12 актьори на сцената, седят на столове и произнасят трудния текст на Омир, превръщат го във остри ситуации и характери, в епично платно от страсти и обрати, които взривяват публиката с внушенията си, превъплътени в песен или вик. Убийството на един герой на сцената насища усещането ни за война, за ужас, но и за съпричастност. Виртуозност във владеенето на гласа, словото, изграждането на неочаквани портрети на познатите герои- особено впечатляващи са актьорските прочити на Зевс, Хера, както и на Ахил.Едно експериментално, но и респектиращо, завършено представление по историческия епос на Омир. Понякога спектакъл от подобна класа като „Илиада“, на режисьора Лоренци и трупата от Любляна, оставя знаково усещане за качество при трафика на съвременно изкуство, който е с печата на Белградския форум на арта- БИТЕФ.
В цялостната програма на фестивала са включени и филми и експерименти на млади творци- истински трафик на търсения и визии, опити на креативността, на духа да се противопоставят на доминацията на другия трафик- на хора, трагедии и агресия.
в „Труд“, септември 2015 г.
Още статии
