No title
Фалшиви юбилейни чествания, по повод измислената 110-годишнината на Народния ни театър, текат с пълна сила под палката на „легендарния“ директор на трупата- Павел Васев. Около заплахите му, че въпреки, че е незаменим кадър ще напусне директорското място, пропуснахме бомбата, с която се опитва да фалшифицира историята на първата ни сцена. Историците приеха за датата 1907 година за историческа точка, от която започва да функционира един от най-големите ни културни институти. Преди години имаше спор- между датата 1904-та, когато е започнал строежа на театъра и 1907-ма, когато той е открит и започва да функционира. След този спор между историците датата бе фиксирана- 1907 –ма година. Затова първата ни сцена през 2007 г. тържествено празнувана 100-годишнита на Народния ни театър. С множество албуми, изследвания и разбира се с основен ремонт на сградата. Това помни цялата ни общественост, тъй като Народния театър е едно от големите средища на София и България. Но ето сега, през 2014 г., три години преди поредната 110-та годишнина на Народния театър, Павел Васев обявява, че във връзка с юбилея той ще остане още известно време начело на трупата, докато премине премиерата на специалния филм, в чест на 110 годишнината на театъра, премиерата на спектакъла „Солунските съзаклятници“ от Г. Данилов.Оказва се , че тези чествания са свързани и с нощта на театрите- 15 ноември. Цялата тази нагла акция на Павел Васев има две страни- първо „свободното“ му бораване с историята, датите свързани с нея, паметта на първата ни сцена.Сега може би някой мой студент, който е чел за 1907г., като начална за първата ни сцена, може би ще отговаря: Народният театър започва своята славна история през 1907 г. , но според интереса на един чиновник тази дата днес е преместена три години по-рано. Някой ще каже – какво толкова, една дата?! Не, тук не става дума за научен и аргументиран спор дори, а за арогантността да променяме историята и познанието за нея в угода на някакви самозабравили се печелбари. Явна е схемата: Павел Васев може да получи пари от Столична община за юбилей- филм и други прояви , както и в рамките на Фестивала – нощта на театрите. И така най- лесно му е да промени датата на годишнината и така да получи финансиране. Странното е , че Столична община също има амнезия по повод датата на основаване на първата ни сцена. Една обща амнезия, която обхваща и актьорите и театралите като цяло. Или може би те виждат по-реалистично: Столична община е просто хранилка, която поддържа днешните герои- протестърите, под всякакви форми. А между тях имаше много от Народния театър. Самият факт, че сложната като проблематика пиеса за „Солунските съзаклятници“ се възлага на режисьор с почти никакъв опит в театъра като Стоян Радев показва това. Той е известен главно като протестър, но и като комерсиален играч, направил е най-досадния клип в последно време- за цифровизацията. В този клип бяха вложени милиони, а обикновените хора все пак не разбраха- как да действат при новите обстоятелства. Това не е единичен случай в тази схема на хранениците. Преди месеци Павел Васев се опита да лансира като режисьор и съветника на Президента като му даде да режисира в Народния театър. Доскоро Павел Васев бе известен главно с дребните си хитрини -да ремонтира по два-три пъти тоалетните на Сатиричния и Народния театър, където беше директор. В това се изразяваше неговия върховен мениджмънт, тъй като той сам е признавал, че няма интерес към откриване на нови таланти или идеи.Той се занимаваше с тези ремонти, нещо като дребен бизнес, който явно го задържаше в тези две институции. За съжаление Васев- вечният театрален директор на прехода не е фигура, която не показа през всичките тези години, че творчески е ангажирана с театъра, а се разбра, че той му е нещо като поминък. Е, не толкова богат , но все пак. Това много личи в последно време, когато се коментира реформата, а той говори само за банкови сметки и бюджети. За реформата се искат реформатори, г-н Васев, личности, които могат да реализират нови идеи, творчески идеи. В началото на прехода, Васев успяваше да се закрепи под крилото на Стефан Данаилов, дори беше заместник министър в ляво правителство, но сега гъвкаво се ориентира към новите демократи и доста се овълчи. Започна да действа с размах. Като се има предвид, че Вежди Рашидов е неговия личен турчин, според думите на самия Васев, става съвършено ясно мутренския произход на целия случай. За съжаление театъра и културата ни са свързани с всичко това.
Проф. Мирослава Кортенска
в. „Уикенд“, май 2015 г.
Още статии
