No title
Или за една мечешка услуга, която дърпа килимчето на театралната система
Днес вече е кристално ясно, че широко прокламираната театрална реформа, която внушаваше, че за театралната ни система е намерена формула за съществуване, с правила, поставени от държавата, именно тази гордост на Министъра на културата се провали. И сега, за да се замаже този звучен провал започва някаква офанзива, гарнирана с финансово прикриване на директорите, източили собствените си театри с тлъсти суми от 250 000 до повече от милион лева. А за някои от осемте на прицел: театрите в Благоевград, Смолян, Кърджали , Търново, Враца, операта в Стара Загора, ансамбъл „Филип Кутев“ и Музикалния театър се оказа, че липсите им не са съвсем сигурни, просто трябва да се притиснат! Тук стои резонния въпрос: Защо държавата покрива тези дългове на театрите? Нали се борим с корупцията, със злоупотребата на държавни средства? И кой утре ще повярва на подобни напъни да се покаже, че държавата търси и наказва злоупотребите с публичните средства. И то от оскъдния бюджет за култура. Това покриване на дългове показва ясно, че Министерството на културата е съучастник и иска да потули собствения си провал- финансовата стратегия да дотира на продаден билет, да превърне сцената в тържище, театрите- във фирми. Цялата тази арогантна философия за изравняването на театъра със стока, ясно показа непригодността на Министерството на културата, което всъщност трябва да знае и се съобразява с предназначението на театъра. Именно тук, в присвояването на големи суми пари от бюджетите на театрите, лъсва цялата тази некомпетентност и безотговорност на културното ведомство, липсата на всякакъв контрол. Всъщност хранениците на държавата се оказват именно те, чиновниците от Министерството на културата. Като тук има рецидивисти,като несменяемия „експерт“ Красимира Филипова, както и дългогодишни директори на театри, които Министерството на културата одобрява в продължение на десетилетия, като след всяко източване на пари им възлага нова по –апетитна хапка. Такъв е случаят с Рашко Младенов- първо директор на Сатиричния театър, където бяха източени сериозни средства, после – директор на Русенския театър, където също завърши на червено и накрая – Благоевград, където има липси от над половин милион лева.Тези дългове не могат да се натрупат от заплатите, изплащани на актьорите, както и от средства за постановки. Тук действа умението на източваш държавни пари към личния си джоб, под чадъра на Министерството на културата. И сега всичко това се потулва, данъкоплатецът покрива тези липси без да се разбере къде е причината и как ще бъде отстранен виновника за подобни порочни практики. И в този момент се говори за антикорупционен закон и борба със злоупотреби с държавни средства. Как на фона на този безумен акт на държавата, който слага чадър над злоупотребилите и прикрива краха на театралната реформа да се прави оптимизация на театрите? От къде ще дойде мотивът за подобно оздравително действие? Оказва се, че в най-бедния сектор- културата алчността не страда от скромност и че има трайни схеми за източване на държавни средства, под прикритието на държавата- Министерството на културата. Това е сериозния прочит на провала на така наречената театрална реформа, като тук фокусът е в упоритото срастването на корупцията с държавата или за заякналата вече театрална мафия.
Като казах мафия трябва да разбирате нашенския Кръстник, прославения председател на Съюза на артистите- Христо Мутафчиев. Незаменим вече 9 години, сраснал се с държавната политика за довеждане на актьорското съсловие до унижението на просешката тояга или както той абсолютно ясно изкрещя: Вече не може да се виси на врата на държавата! Но самата идея за артистите като храненици на държавата убива смисъла на синдиката, който той оглавява. Според политическата коректност не бива така арогантно да унизяваш собствената си гилдия. Просто властолюбието и алчността замъглиха погледа на Мутафчиев, но пък от друга страна членовете на неговия Съюз разбраха – кой им е председател. И най-важното- Защо?Не за да им защитава правата и достойнството , особено в критични ситуации като настоящата. Вече никой няма съмнение, че Мутафчиев е един напънат службогонец, на който не му пука за гилдията . Той разпищолено ще крещи, докато неговата мафиотска мрежа заграби всички държавни пари за театър. Трябва да му се признае, че все пак има няколко успешни опити в това отношение. Първо- контролира избора на всеки директор на театър, като многознайко се меси, агресивно налага мнението си. Изборът на тези директори , с дълговете, е негов, така че той е първият, който трябва бъде оптимизиран, да му бъде ограничено малко властолюбието и желанието да контролира. Защото резултатът е виден и не е нито в интерес на гилдията, нито в интерес на театрите, нито на бюджета. И ако става дума за Съюза на артистите, който е професионална организация, която трябва да е коректив на Министерството на културата и да защитава правата и интересите на артистите, Мутафчиев го превърна в щит на държавните „реформи“, обезсмисли го всъщност. Като основна функция на тази творческа организация е да налага величието на Мутафчиев и възхода на театралната реформа. Ха-ха! Дали в тази творческа организация има дебат, различни мнения, значи личности ? С просто око се виждат да прибягват само службаши и послушковци. Дори чрез наградите „Икар“ фабрикуват „звезди“, удобни за Председателя, които са негови оръжия в битката му да завладее всичко и да стане гара „Разпределителна“ на държавните пари за театъра.… Въобще една доста неприятна картина.И артистите си мълчат, защото Мутафчиев е с властта, защото с арогантността си им внушава страх. Абе, въобще страхотен творчески съюз, модел на примитивната диктатура. А от последното изказване на Мутафчиев се разбра , че той ще налага „мечките“, значи халтурата, чалгата по сцените на България. Дали обществото, министерството на културата трябва да се солидаризира с това? Дали всички артисти са съгласни да стават „мечки“ или да бъдат в компанията им? Много въпроси!
Когато днес се лансира тезата за „открити сцени“, за сгради – без артисти, една всъщност вече провалила се от правителството на Костов реорганизация, както и така наречения проектен принцип за работа на актьорите, искам да отбележа какво развитие виждам за в бъдеще. Това е възможно да се превърне в една успешна схема, в която Мутафчиев вече е играл. Преди години той успя частично да заграби средствата от Столичната програма „Култура“, да я дискредитира с множество скандали, като изолира другите творчески съюзи и насочи средствата към правилните театрални проекти.Представяте ли си как ще се развихри Мутафчиев в проектите на Министерството на културата. Неприкрито Председателят иска да наложи „мечките“ да точат от този държавен ресурс, защото „честния“ им фирмаджийски принцип нещо забоксува по сцените на България. Държавните пари ще изтичат към комерсиални проекти и ще наложат твърдо театралната чалга. Ето това е! Нека го подкрепи Министерството на културата, а пък да видим какво ще каже обществото, европейските ни партньори… Безпрецедентна мафия!
Тук стои въпросът затова, че държавната политика трябва да има друг , по-различен разум от печалбарския нюх на Мутафчиев- да гледа държавнически на регионите, на културното им развитие, а не да налага централизирано опростачване, чрез пътуващите мечки-стръвници, чалгаджиите-звезди.
След цялата тази буря в чаша вода, която се коментира главно в ИНТЕРНЕТ, на екрана на БТВ цъфна една актриса от Народния театър, за да говори за кино участията си.Та тя, Теодора Духовникова, от телевизионния екран заяви, че актьорите на първата ни сцена са получили увеличение на заплатите и са доволни от настоящата директорка- счетоводителка. Добре чухте- Народният ни театър се оглавява от икономист. Но дали пълните салони и пълната каса са еднозначни с театралните постижения? Едва ли икономистката-директорка може да контролира най-важното- изкуството на сцената. Малко стрескащо е подобно счетоводителско мнение да бъде потвърдено от една актриса. По-скоро Духовникова иска да припява на актуалния бакалски дух на реформата, тъй като много от така наречените успешни представления на Народния театър са доста спорни и подвеждащи публиката. С пълната каса на Народния театър тя някак се опитва да покрие творческата и управленска криза на първата ни сецна, да смекчи арогантността на Мутафчиев, сякаш да заглуши скандала с осемте театрални института, които са застрашени от оптимизиране, да омаловажи страха на колегите й от излизане от системата.И най-важното някак нафукано да противопостави елитните столични артисти на тези от провинцията. Срамно, нали!
Ето тук се очерта един варварски модел за извършване на реформи, превръщане на театралната реформа в открити безчинства, които са хитът в наши дни. Няма дебат, няма стъпки, последователност, стратегия. Има рязко спиране на заплатите в театрите, нарочени за потънали, след което заплаха за оптимизиране и изваждане от системата. Това ли е една съвременна реформа? Това ли е цивилизоваността и то в областта на едно изкуство като театъра? Само бих напомнила, че изкуство се прави от творци, а не от бакали, че реформа се прави от реформатори, а не от „мечкари“. Всичко друго са надувки и арогантност!
Проф. Мирослава Кортенска
Още статии
Прочетох зле написаната Ви арогантна статия изпълнена с правописни грешки, потърсих информация за Вас – авторката: харесвате Маргарита Попова?? Аха, нищо чудно, типично в нейн стил се показвате и Вие в този материал. Освен че не Ви бива да пишете, нагло и безочливо опитвате да изкарате директорите на театрите виновни, което означава, че си позволявате да пишете по тема, относно която първо е трябвало да се информирате добре, което е лесно осъществимо, разпространяваме информация, излизат много материали вседивневно, има страници и групи в които се коментира случващото се, но Вие си имате някаква Ваша поставена задача и целта Ви не е чиста. Погледнете се в огледалото, г-жо, не за да видите дали сте по – млада и красива от актрисата от Народния театър Теодора Духовникова, а за да видите дали сте човек, дали имате достойнство, дали сте честен и почтен човек, дама. Не Духовникова опитва да разделя актьорите, по – скоро Вие пишете опитвайки да насъсквате колегите извън Народния против нея и останалите в Народния. Е, гилдията ни е съставена от интелигентни хора над нивото Ви, г-жо. Имаме глави на раменете си, мислим със собствен ум, а не с Вашия. Няма никакво източване на пари на данъкоплатци от страна на директори на театри, а и защо говорите без имена? Стремите се да посеете семенца на раздор, разделение, врява, съперничество и хвърляте обвинения, така че взаимно да се подозираме в лоши схеми? Схемата, която сте написала, нищо не струва, г-жо. Говоря Ви на Вие и Ви наричам г-жо, единственно от уважение към самата мен, а не към Вас. Простете, обожовам да има наоколо хора, които да има защо да уважавам, да им се възхищавам, да науча нещо добро, полезно и интерсно от тях, но случаят с Вас е различен. Вие никога не сте работила в театър, не сте актриса, балерина, певица, хореограф – нямате душа на човек на изкуството…, не сте се и представила коя сте и е странно пред името Ви да стои „проф.“ Четейки „схемата“ Ви, се чудех, кое Ви е „проф.“ у Вас?? Нещо не го открих. Открих само негативни и неприятни чувства на малоценност у Вас. Дразните се, че има на този свят и в тази България много талантливи и чаровни актриси, нежни и изящни мили дами, които знаят как да се държат в обществото и стаят отлично пред камера и на сцена, успяват в живота, имат хиляди почитатели, обожатели, семейно щастие, успешна кариера…? Искате да стъпите на малкото пръстче на Духовникова? Няма начин, по – добре се ориентирайте към спасяване и подобряване на авторитета си като човек и жена. Защото все тая в какъв кръг от хора и къде се движите и с какви костюмчета се разхождате. Вашето излъчване и това на който и да е колега от гилдията, имат разлика. Докато Ви се иска да газите, признайте пред себе си, че няма как да се мерите с хората на изкуството и че у Вас то не живее, нямате място измежду толкова много прекрасни хора, а калта метната по нас, няма да застигне никого, но ще остане по ръцете Ви и няма да се измие. Не знам имате ли си съучастник в постигането на целите Ви с тази схема, пари ли получавате, имате лично пререкание или несподелена любов с някой директор на театър ли или просто не обичате себе си, решете си личностния проблем без да занимавате обществото ни с душицата си. Спрете да се излагате, идете някъде да си отпочинете и си простете сама на себе си, постъпката си! В кой театър, къде има корупция, дайте имена, доказателства, писанието Ви е съставено, колкото да покаже липсата Ви на култура докато пишете относно куртурата в опит да я сривате и омаскарите. Кой директор на театър стои десетилетия наред като директор?? Тази театрална мафия, която Ви се привижда измежду директорите, да не би да е защото някога сте искала да бъдете директор, а сте се разминала с длъжността или са Ви обещали да Ви направят директор, стига да помогнете да се позатварят културните институции? Сорос ли Ви шепне на ухото Ви и в джобовете Ви шумоли, от къде Ви хрумнаха тези празнословни недомислици? Чия храненица сте, Кортенска??? На кого правите кортеж, разчиствайки му пътя, на себе си, на кого? Тази подигравка, която сте си позволила, разберете, че Ви затваря вратите към всяка от сцените в Родината ни! Няма да сте добре дошла в никой от Българските театри, балети, опери. Самоизяждайте се сама! Стойте далеч от нас! Цъфтете си насаме у дома си, а от Духовникова даже и много поздрави няма да имате. Тя не „цъфтеше“ нафукано, просто не Ви допада да се чувствате по – ниско от жени като нея, докато усещате, че вехнете и то все тая дали нафукано или как. Обречена сте на провал и балонът като който сте се надула, ще се спука.Няма да получите никакви поздрави от никой от участниците и създателите на съмнителните според Вас постановки в Народния или в който и да било наш театър, защото е жалък опита Ви да ни насъсквате. Изобщо не сте наясно с историята на нито един от театрите и кой директор и творчести състав какви усилия полага, за да стабилизира институцията в която работи, повтарям НЕ източва, а РАБОТИ.
Отделих време от живота си, за да напиша това опровержение, не зарази Вас, а заради ясното ми и категорично убеждение, че тази метната кал, трябва да си остане у Вас и тя ще рекушира отбартно към Вас като бумеранг, защото не Вие сте полагали усилията, които са мисия в живота на различни театрални директори, само и само да са добре театрите им. Заставам до колегите си от всеки един театър, до директорите, до всички служители в Българските театри, ансамбли, опери, симфониети, оркестри… , до публиката също! На който му се цапа, да си цапа у дома си!
Аз пък се обръщам към вас, госпожо, която така страстно защитавате някаква тема. Някаква е, защото точно вие не разбирате много от това, което е написала Кортенска. Първо, Кортенска е от години в тоя бранш и е доста наясно с нещата, които се въртят. Второ, не е вярно, че не посочва имена, напротив посочва, а вие се криете зад анонимността. Трето, Кортенска е права в едно важно нещо, театърът не е бакалия и няма диалог какво да се прави, кой да го прави, как, до къде е стигнала прословутата реформа и т.н. Пък и тонът ви не ми харесва, общо взето се занимавате с „ама как го каза“ от колкото какво казва авторката. Четвърто, не е тайна, че директорите не се справят, вероятно не всички, но е факт, че се назначават по друга линия, а не на творческо мениджърски подход, както е прославата на реформата. Пето или все едно ми е кое подред, защо Мутафчиев, като какъв е в комисиите за определяне на директор, той би трябвало да е от другата страна, а не този, който назначава, после когато директорът уволни актьор или актьори, той в качеството си на какъв се явява на преговорите – работодадел или синдикалист. Има и още много неща, които бих цитирал, които са верни в статията на Кортенска, да тя е винаги малко крайна, понякога дори прекрачва границата, но много често (не винаги разбира се) е права. Другото което преди време ме изуми, че този начетен и информиран и аналитичен човек като Кортенска стана човек на Бъреков, но това е отделен въпрос. Просто не е нормално да няма диалог, не е нормално един председател да е доживот председател и т.н. и т.н. А вие бъдете здрава и малко по информирана
Кортенска е агресивна. Такава е – всички я познаваме, но всеки има право на недостатъци, това е нейният. Недостатъците, апропо, не отменят качествата. Затова й прощаваме, че е агресивна, махаме с ръка и четем само онова, което има да ни каже извън агресията си. Тук е моментът да отбележа, че аз нямам добро мнение за Кортенска и също така – че мога да се абстрахирам от личното си мнение, за да чета професионално.
Кортенска не е права да хвърля обвинения без да посочва имена и без да представя факти в нейна подкрепа. От друга страна, ако има схеми, които източват българския театър, наистина ли вярвате, че някой ще остави документи и доказателства за това? Крадете вие 3000 лв. – да речем внасяте идеята, че служителите заслужават по-нормални условия на труд и, като директор, сте готов да закупите 20 климатика – за кабинети, за гримьорни. Поръчката, да речем, е на стойност 15 хил. лв., звъните на фирма (в малък град, а дори и в София), която през крив макарон е виждала такива пари накуп и заявявате – 12 за теб, 3 за мен. После, разбира се, климатиците стоят изключени, щото няма пари за ток. И какво – накрая оставяте документ в свидетелство на това, че тия 3 хил. са отишли във вашия джоб? Че кой луд ще направи това?! Прост и хипотетичен пример, но Кортенска дори него не е посочила. Но го има.
Кортенска е права, че и-м-а о-п-и-т-и д-а се източват пари. Кортенска не е права, че те могат да се отразят пагубно на цяла една институция. Та това са смешни суми в контекста на едно предприятие. Това го е имало винаги, просто изкуствата, особено бюджетните предприятия, са консервативен сектор и все още функционират в системата на комунизма. За 26 години имаме частичен успех на пазарната икономика извън бюджетните предприятия, но само частичен и само извън. Спомнете си какво беше – онези, които са достатъчно опитни, за да имат спомени от това време. А младите просто не знаят и имат идеалистични представи и очаквания, особено актрисите.
Крайно време е някой да каже на това общество, което включва и гилдията на актьорите, че има три сектора, които не могат да функционират на пазарен принцип: култура, здравеопазване и образование. Нито едно частно училище не може да просъществува, освен ако таксите не са безбожно скъпи. Нито една болница не може да просъществува, освен ако пациентите не плащат луди пари за лечение, и нито един театър не може да е на печалба, освен ако цените на билетите не са в небесата, т.е. непосилни за днешния българин. Тези сектори представляват грижата на държавата за обществото – за младите, за възрастните, за техния дух. Всичко останало – търговия със стоки, услуги и т.н. оперира с понятието за печалба. Театърът оперира с понятие за приход – точно по тази причина. Вероятно (съмнявам се обаче) човек, който има „проф.” пред името си знае това. Вероятно (сигурна съм обаче) хора с художествено образование, напр. актриси, няма как да знаят това. Това се учи по икономика, в Стопански факултет, в II-ри курс. Ето защо са смешни опитите на актьори от частни театри да представят държавата като могъщ и зъл конкурент на частните театри, който едва ли не осъществява дъмпинг в сектора. Мисля, че Фахрадин Фахрадинов го беше нарекъл „схемата на държавата” в едно свое изказване. Ами не, не е схема, просто така е устроено обществото – питайте Адам Смит. Ето и защо опитите за създаване на модерни, независими, артцентрове също се увенчават с неуспех – прекрасни, родолюбиви, вдъхновени инициативи на актьори, които също така не знаят какво се учи в Стопански факултет. Нормално е. Затова си има хора за всичко. Затова зам. министър бива да е човек с друг вид квалификация.
Актрисата се съгласява с Кортенска, че не бива нито едно мнение да се ползва за разделяне на гилдията – Кортенска също е казала, че „Дали в тази творческа организация има дебат, различни мнения, значи личности ?” Само дето актрисата прави точно обратното, заяжда се още по-зловещо, отхвърля изразеното мнение. Истината е, че гилдията е малка, всички са си плюли в устата, всеки е намерил повод да намрази половината си колеги и да се говори за обединяване е просто лицемерно. И тъжно. Защото не бива да е така. Защото изразеното мнение, особено ако то се различава от мнението на някой по-устат от теб актьор, се посреща с агресия и цунами от празни думи и в крайна сметка човекът, дръзнал да каже нещо, бива изравнен със земята. В тази гилдия няма дебат просто защото няма достатъчно широко скроени хора, които да допуснат, че чуждо мнение би могло и да е вярно мнение. А ако мнението ти се различава от мнението на някой, от когото зависи дали ще останеш на (и без това) мизерния си актьорски щат… сещате се. Аргументи като творческо вдъхновение и талант нямат никаква стойност в областта на управлението. Там стойност има квалификацията. Аргументът „не сте актриса, балерина, певица, хореограф” има място единствено на сцената. Но Кортенска не иска да е на сцената, тя говори за друго.
П.С. Актрисата има не по-малко правописни грешки. Но това няма никакво значение, welcome to the internet – тук всеки пише с правописни грешки, просто няма редактори.
Много дълги писма се пишат. Никакво разбирателство … И В киното се работи така бездьдержстрлно и също толкова безмислено.