Икар 2016-та – много шум за нищо – протестиращи, наградени и душата в рая…

Повсеместното налагане на  шизофреничните форми на поведение – хем с властта, хем – опозиция, хем протестиращи – хем вкопчени в наградите „Икар“2016-та определено показва, че се намираме в  сериозна криза. Както в политиката, така и в средите на интелигенцията.

Жаждата за внимание, за награди, суетата  е характерна за хората на изкуството. Въпросът е  защо протестиращите срещу геноцид  в културата,  на площада пред  Народния театър, на 27 март, международния ден на театъра, обозначили се с бели ленти  и плакати „ Оставка!“ – за министъра на културата и председателя на Съюза на артистите, след това влязоха на връчването на наградите „Икар“ с елегантни костюми, напудрени и захилени… И някои  дори трепереха дали няма да бъдат наградени? И това са определено способни актьори като Анастасия Лютова, Гергана Змийчарова, Пенко Господинов, а имаше и членове на журито, определено от САБ, които искаха да ни убедят, че могат да се справят със задачата да бъдат хем протестъри, хем ръка на властта. Тези актьорски персонажи  преминаваха от една роля в друга – безпрепятствено. Но липсата на позиция, на елементарно бунтарство – да изразят своята позиция, дори и гримирани за церемонията „Икар“2016-та, определено срина тяхната сериозност  и като протестиращи , а също и като актьори, искащи изява. Щом ще си играят с огъня – да продължават. Веднага спадат към аркашките, които винаги гледат да се присламчат към нечие благоволение. Жалко, смятам че тези и други талантливи актьори не разбраха наистина  жестоката игра, която води министерството на културата, Съюза на Артистите. Просто ги използва – да се обединят около световния ден на театъра, да празнуват… Ле-ле много зле! Хем да си дружат и прегръщат, хем да са опозиция на цялата съсипия в културата – презрително малък бюджет за култура, мечкарство и опростачване на публиката, както и всички манипулации на Съюза артистите, който в лицето на Христо Мутафчиев – момчето за всичко на Фандъкова и Бойко Борисов, си разрешава да окупира милиони левове по програма „Мелпомена“, да спекулира с авторските на права на Народния театър и да печели за собствения си джоб, уреждайки си гастроли в Брюксел. Е, разбира се използвайки топлите си политически връзки, чадъра на властта. Същите тези връзки потулват всички разкрития, които гърмят напоследък за далавери на Мутафчиев. Това какво ви говори, драги ми артисти – протестъри? Явно нищо! А би трябвало! Този затворен кръг на геноцид, поддържан от Министерството на културата и Съюза на артистите ще продължи до безкрай! Те ще ви залъгват с номинации и награди, а всъщност ще правят само това, което им е изгодно. Затова дълго ще тънете в мизерия и пренебрежение. В тази игра вие сте борчетата, които китно красят мизерията в театъра и културата ни, да не кажа дори, че я легитимират. Така че стига с високопарните думи – „Оствака!“, „Геноцид“, а вземете си изберете нов председател на Съюза на артистите поне, който да защитава вашите права, а не интересите на властта. Иначе – много шум за нищо.

За да съм съвсем ясна – наградите „Икар“ са лост за пропаганда-вече 9 години. Опитват се да  покажат и наложат – кои са способните и кои – незабелязани, не се води публичен дебат за постиженията на номинираните, може би те са съобразени с предпочитанията на Мутафчиев. А журито – то винаги е от непублични, не особено авторитетни личности, някакви – поддаващи се на обработване, според интересите на общината, на властта или други подобни. Имаше години, когато наградите „Икар“ бяха награди на общинските театри в София, но сега вече се оформиха като лош чуждоземски вкус, който иска да се внедри в театралния ни пейзаж. При това вторичен, подражателен и най-лошото правещ се на новаторски, модерен. Само един въпрос: кой от тези наградени спектакли е бил поканен на европейски фестивал, кой е премерил сили между идеите на колегите си поне от Европа? Местни величия, при това някои доста пошли! Наградите „Икар“ днес могат да служат за доказателство, че демократична България превърна най-конвертируемия си продукт – българската култура, в прелест на миналото. Ето това е геноцид – унищожаване на истинската българска ценност на изкуството ни…

Разбира се, тук е мястото на Явор Гърдев, награден  с “Икар“ 2016 за първенец между режисьорите, а всъщност голям имитатор на модерни спектакли, които нямат нито някаква лична негова творческа  искра, нито връзка с българската публика. Просто прекопирани. Но и в копирането има някакъв лимит, дори в интелигентната му употреба. Става дума за “ чудото“ „Квартет“ на сцената на НДК, играно не повече от три пъти и то при рехав интерес на публиката. А в него са вложени около 400 000 лева, хонорарите на режисьора и актьорите – над 75 000 лева.Така не виждате ли как се оформя една друга класа в театъра, която може дори при незначителен зрителски успех да е финансирана така, както всички български театри за три месеца? Има и други примери. Иван Добчев се опита да промени историята на Гео Милев за хонорар  не по-малко от 20 000 лева. Да, това не е хонорар за спектакъл, а за обществена манипулация. Също и Маргарита Младенова получи подобно възнаграждение за пиесата на Стефан Цанев на сцената на Народния театър. Тези двама режисьори, спадащи вече 25 години към тази прослойка на богоизбрани в театралното съсловие,  която ялово развиха „експериментален“ вид театър, днес, след повече от 20 години издържани богато от държавата се оказаха в небрано лозе. Нито експерименти, нито разработена публика за подобен вид театър, нито средище, а отново тържище е днес „Сфумато“. От наеми на външни спектакли гледа да се издържа тази така „реномирана“ сцена София. С днешна дата повече пустееща и предлагаща на актьорите безплатна изява пред рехава публика. Тук лъсва контрастът- Младенова и Добчев не си мърдат пръста без солидно финансиране, но колегите им трябва да играят без хонорари?! „Сфумато“ някак превърна експеримента в мръсна дума… Но капката преля когато на сцената излезе Иво Димчев –този новатор-хореограф, който извади едно листче и започна да чете своята новаторска програма. Ха-ха. А бе как няма никаква харизма в тези новатори? При това като си спомня, че предизвикателните парчета на Иво Димчев ми се струват по – безсмислени и скучни от едно знаково, изпразнено от всичко представление на  фестивала в Единбург – как три голи полякини се замерват със сладолед!

Някой от актьорите каза на церемонията „Икар“2016-та, че силата е в таланта и че той побеждава, въпреки всичко. С много илюзии сте заразени, драги ми актьори. И то сега, когато хлябът ви е вдигнат на високо, а изкуството ви виси на косъм. По-скоро е редно да се каже, че днешната ситуация е по-тежка от тази при соца и то по отношение на пропагандата. И отново пропаганда на лъжи, чужди ценности и най-важното загубено време за истински способните и продуктивни театрали. Именно те са ограбвани години наред, слагани настрана и сега вече това много личи, чак вади очите… Машината за манипулации „Икар“ 2016-та зацикли именно в това обезличаване на театралния ни пейзаж, който съвсем не е лишен от таланти. Церемонията показа колко е страшно обаче когато талантите са беззъби и опитващи се да лъжат самите себе си. Затова именно те ръкопляскаха нервно през цялото време на церемонията…

За жалост малко е публиката, която им се радват от екраните на БНТ, където бе излъчена. С множество реклами, спонсори, сметки. С прекалено претенциозно пеене и танцуване и без никакъв гвоздей за зрителите: едно безкрайно вътрешно заводско награждаване. Без свежест, оригиналност, без личности. Просто годишното търгашеско шоу на Мутафчиев, което закръгли усещането, че дори и публиката е мината. Не само участващите клоуни. И как след всичко това актьорите искат да са уважавани днес? Церемонията на „Икарите“ 2016-та е колективния автогол на Съюза на артистите и БНТ, които просто искат дружно да покрият със скука и някакво неприятно усещане празника на театъра. И успяха, разбира се.

No title
09/11/2017

АТЕНТАТОРИ НА САМИТЕ СЕБЕ СИ
24/04/2017

Уседналите българи
18/04/2017

СТАНИ, ЛАЗАРЕ!
13/04/2017

За хранениците на държавата и провалената театрална реформа
19/02/2016

Интелигенцията е мъртва!
12/01/2016