No title
За новия български игрален филм „Урок“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов
Неотдавнашна медийна бомба, че учителка обрала банка, е основа за новия български филм „Урок“. Или по-скоро предизвикателство, което показва как киното може да превърне една вестникарска история в дълбока драма, която преобръща с хастара навън живота на една млада жена, дава урок за осъзнаване на новите реалности и начините за справяне с тях. С неочаквана истинност лентата представя криволиците на житейското поведение за оцеляване, за справяне с нелепостите на днешния ни ден, зад които надничат манипулации, арогантност. Дебютният филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов всъщност е монологичен, той е концентриран в случващото се с учителката Надежда. Актрисата Маргита Гошева, за която това е първа голяма роля в киното, фокусира изцяло вниманието върху себе си- с пестеливост, съсредоточеност. Тя показва един силен човек, който трескаво мисли и действа, не се оплаква и страда, на изпитва гняв. Този подход в изграждането на един днешен герой, който успява да се справи с обстоятелствата и да оцелее е респектиращ, особено в обкръжение- без правила. Разпадът на заобикалящият ни пейзаж, в който героинята не може да се опре нито на помощ от близки, нито дори на полицията я води не до противопоставяне, а до игра по правилата на ситуацията.
А ситуацията, от която Надежда трябва да изплува, показва доста точно всички капани в заобикалящият ни свят. Овластен полицай участва в изнудване на длъжници на банка, между които и учителката Надежда. За да спаси дома си, покрива за семейството си, тя попада в още по-груби ръце- тези на управителя на Заложна къща. Всички обстоятелства,
от които е притисната я довеждат до обира с детски пистолет. Границите са преминати, учителката, която иска да открие ученика, който краде от чантите на съучениците си, е категорична в избора си да открадне, за да се защити. Филмът всъщност e една психологическа монодрама, героинята иска да се справи сама със ситуацията. Не очаква помощ от мъжа си, деликатно присъствие на актьора Иван Бърнев, въпреки че той формално носи вина за просрочването за заема. Отказът на Надежда да превърне случващото се в семеен проблем, фокусира трезвата й преценка, че тя сама се налага да се справи със ситуацията. Една битова ситуация, с крими елемент, в която Надежда израства като човек, който трезво разбира- кой какъв е. И действа със собствената си преценка, хладнокръвно. Разбира, че иначе обстоятелствата и търгашите ще я смачкат. Играе различни роли, без да се превръща в жертва. Актрисата Маргита Гошева, която дебютира в киното с такава особено сериозна роля, върху която се гради целия филм, всъщност изгражда характера на личност, която намира свой начин да се противопостави на средата. Тя си има свои критерии, свои мерни единици за правилно и неправилно. Но не губи човечността и точния контур на героинята.
Не получава подкрепа от заможния си баща, който веднага след погребението на майка й заживява с млада минижупка. Надежда отказва да приеме компромиса – да се моли дори на баща си. За да бъде самостоятелна, тя превежда от английски в частна фирма, която фалира и я оставя без дължимите й пари. В училище е принудена да направи отстъпка- да пише отлични оценки на кретащите ученици, за да отложи изплащането на заема си. В цялата тази верига от кризисни ситуации се оказа, че образоваността не помага на Надежда нито да живее самостоятелно, а камо ли по- защитено.
Оказва се, че урокът, който учителката дава на учениците си не е свързан толкова с овладяването на английския, а урокът, който тя им изнася е- как се оцелява. Целият дивашки пейзаж на обкръжението е непредразполагащ към цивилизовано обучение. И най- жестокото- че урокът продължава в същия кръговрат, без промяна на обстоятелствата. Те само временно са неутрализирани. И най-вече, че познатите правила- не кради!, са подложени на преоценка. Много други принципи, които се опитва да защитава Надежда са отдавна непригодни за днешния живот- толерантност, разбиране. На тяхно място са избуяли- арогантност, изнудване… Нейният свят срещу новите реалности и смазващия човешки и социален пейзаж.
В целия филм няма музика, само звуци. Този, последният от тебешир, който ритмично пише по училищната дъска затваря кръга от началото на лентата. Надежда не решава ситуацията, тя просто оцелява в нея, като при това остава да преподава уроци…Важни и за самата нея, важни за това- кой си, къде си и имаш ли полезен ход? Въпроси, чийто отговори са горчиви за днешния ни ден.
Награди: „Златна роза“ 2014г., в три категории, четири награди на „София филм фест“ 2015 г., както и от фестивалите в Солун, Токио и Варшава, за дебют- „Ингмар Бергман“ от международния фестивал в Гьотеборг, Швеция и от Сан Себастиан, с най-много номинации на наградите на Филмовата академия 2015 г.
Проф. Мирослава Кортенска
в.“Труд“, 1.06.2015 г.
Още статии
