No title
Шекспир триумфира, Киномания показа, че има публика за сериозното изкуство
Зала 1 на НДК пълна до втория балкон с публика, която около четири часа гледа със затаен дъх „Хамлет“, спектакъл на Лондонския „Бърбикан“, от програмата на Британския съвет, която показва най-доброто от британския театър в кината по целия свят. Или театър на кино, има и опера на кино- днешните времена показват живите изкуства, техните постижения и ги разпространяват сред повече публика, като показват класата и вкуса на майсторите. Акция за приобщаване към автори като Шекспир, към словото му, към дълбочината и силата на класическите шедьоври. Разбира се в центъра на интереса към тази версия на „Хамлет“ е актьорът Бенебикт Къмбърбач, звезда на телевизионния сериал за Шерлок Холмс, който има награда „Тони“, но и номинация за Оскар за филма „Игра на кодове“/2014 г./, както и призовете „Лорънс Оливие“ и „Златен глобус“. Бенебикт Къмбърбач играе и Джулиан Асандж във филма „Пета власт“, Ричард трети в поредица на Би би си, работи с писателя Том Стопард.
Забележителна кариера на стойностен артист, който има какво да разкрие от собствения си свят, от собствените си възможности. Неговият „Хамлет“ е магнетичен с естествеността и човечността си, с истинското преживяване, което го превръща от отмъстител за убийството на баща му, в личност, която играе с властта, слага пръст в раните на престъплението, разрушава привидното спокойствие, градящо се на заговор за отстраняване на краля и власт за Клавдий. Хамлет срещу рафинираните машинации на двора, Хамлет , който руинира кралския двор до подземие на ада, до черна дупка, където се развива действието във втората част на спектакъла. Да, има антракт, който разделя спектакъла на две части, както във всеки нормален театър, „Хамлет“ не беше кино преживяване- на екс. Но публиката не си разотиде, особено младите бяха екзалтирани да гледат докрай. Така всички теории за краткост в сценичните изкуства, с оглед съвременния ритъм, малко не паснаха в този случай. Може би защото публиката е зажадняла за брилянтно слово, за искрени преживявания, за сериозно вглеждане в битието. Значи точно за Шекспир и британската школа, която има строги стандарти в неговото реализиране- без ненужни волности и театрални „прочити“, а с владеене на словото и органиката, както и за цялостния смисъл на шедьовъра. Всичко е в актьора, в неговото преживяване и когато Хамлет умира, няма нужда от никакви фанафари за финал. Всичко умира с него. Така историята живее чрез героите, а не чрез внушенията на пространството и вижданията на режисьора. Именно в тези стандарти на британския театър се крие големия културен смисъл на оживяването на Шекспир, вече над 400 години. Известна неравност в ясната структура на представлението, създаваше превода на Александър Шурбанов, който се усети непоносимо грапав за часовниковите механизми на чувствата на британските актьори.На сцената на Народния ни театър, където „Хамлет“ се играе по този превод, несъответствието не беше така забележимо, поради крясъците и хаоса на случващото се на сцената. И така , ако проследяваме интересът на публиката- тя се въодушевява, нескрито показва своето предпочитание, като например мигновено изкупва билетите за „Хамлет“, иска да гледа от източника културния феномен- „Хамлет“ днес.
автор: проф. Мирослава Кортенска
в. „Труд“ Ноември 2015г.
Още статии
