No title
ИЛИ ЗА ВЗРИВООПАСНИЯ МЕРКУРИЙ
В седмицата, когато се събра 44-то НС започнаха да гърмят нашенските български бомби. Колкото и да сме наплашени от случващото се с жестоките атентати в Европа, не можем да отречем, че обстановката около нас, в момента НЕ е по-малко взривоопасна и радикална. След предсрочните избори и тягосно провлачените преговори за ново правителство, пластовете в обществото не се наместват и успокояват, а напротив- по-скоро се разместват и ескалират. На фона на напрежението с атентатите, стресиращи Европа, напрегнатото очакване след вече приключилия референдума в Турция, тече и президентското изборно напрежение във Франция и предстоящия парламентарен вот, обявен във Великобритания. Една несигурна Европа, с един опасен диктатор като Ердоган на нашата граница. И всичко това на фона на непрекъснато витаещата заплаха за сблъсък между САЩ и Северна Корея или ясният знак за началото на Трета световна война… Картината на апокалипсис е почти пълна. Ако към нея прибавим и рязкото застудяване, сивото небе с пролетно слънце, което едва пробива и усещането, че някъде текат радикални опити срещу природата и човека, пейзажът на ретроградния Меркурий не е много приветлив. Повече тръпки ни побиват.
За обикновените българи, не толкова политизирани и някак втренчени в собствените си проблеми, именно в тези дни дойде тревогата, че водата на доста места в страната ни е с повишено съдържание на уран, започна паника и водна криза… Оказа се , че този проблем не е от вчера, а просто е добре прикриван от обикновените хора. Но именно в тази седмица и този жизненоважен въпрос избухна с пълна сила. Дебатите в Парламента още от първите му дни станаха ожесточени, противниците започнаха яростно да се нападат…
За капак в изминалата седмица се добавиха два медийни скандала- този с репортера Васил Иванов, който напусна Нова телевизия, заради цензура, както и второто спиране на „Шоуто на Слави“ в БТВ. Към всичко това се насложи и скандала с главния прокурор и срещата му на кафе с двама олигарси- Гергов и Сашо Дончев. Явно сюжетите се роят, бушоните гърмят, но в тази обстановка служебното правителство на Герджиков си дреме, а Борисов плете новия кабинет. Разбира се, че всички тези действия или бездействия са свързани, дори доста обвързани. Въпросът е, че у нас стресовете, скандалите си ги правим ние сами, тъй като явно не сме намерили по-цивилизовани начини да решаваме проблемите си. Това са нашите атентати срещу нас самите. Явно така е в България. Особено в момент, когато се дели баницата и се разпределя властта.
Може би в такива напрегнати моменти трябва повече категоричност и решителност, но тя отсъства в нашия пейзаж. Неубедителното начало на 44-то НС е пряко свързано с меко казано неубедителният му състав. То бе открито от Тома Томов- бивш агент на ДС, който за съжаление има за компания и доста други ченгета в парламентарните групи. Но за сметка на това в този Парламент няма достатъчно юристи, те са по-малко от половината депутати. Затова пък има всякакви – спортисти, артисти, манекенка… Освен смешните им претенции, като тези на Нона Йотова, че се вижда като Мелина Меркури и други такива –пейзажът като цяло предизвика смешен плач … Този състав на 44 –тия парламент много ясно показва, че е лесно манипулируем, че ще бъде удобен инструмент за управление. Издава ситуацията и карикатурно я изостря и избора на ГЕРБ за председател на НС да бъде наложено некомпетентно, но изпълнително лице като Главчев. Нов фалстарт!
Всички тези жалки амбиции да се овладее ситуацията на изостреност и радикалност, която обкръжава НС, именно в този момент, наистина не вдъхва стабилност. А по-скоро някаква рутинност – след неподходящата Цачева, още по- некомпетентния Главчев… И всичко това скалъпено, както многократно се експлоатира, с оглед българското председателство на ЕС. Е, какво европейско има в неспирната употреба на нашенските ченгета във властта, като е ясно, че те са овладени още от желязната ръка на Тато? И ако това се разчуе само в Германия, например! Дали някой немски политик ще се здрависа с Тома Томов? Или с друго ченге от НС. Според мен все по-ясно става, че при нашенските реалности България трудно може да бъде председател на ЕС. Тъй като тя е страна, в която почти всички деформации на соца не са преодолени, напротив те си цъфтят. Има и друго, освен нечистия косъм на пъчещите се управляващи. На дебата в новото НС за председателството на ЕС се говореше единствено за пари, които трябва да усвоим, да преразпределим. Тук вече грешката е голяма. Дали Европа ще допусне председателството на България да се превърне в усвояване на средства, а не в политическа акция- с визии и идеи. Но кой да ги даде? Деница Златева, тази нарочена за незаменима фигура, която ще движи българското председателство на ЕС? Та на нея вече и изчезнаха 2 милиона лева за обзавеждане на НДК? И нищо не произтече от това?!Един мой колега, професор ми каза, че е обидно за нас , българите да показваме на предни позиции хора с изостанал антропологичен вид. С четвъртити лица и глупави усмивки, нещо, което прилича повече на телевизионната героиня- Пиги. Така явно показваме и признаваме нашенското си изоставане. Уви!
Докато в политиката, образованието, медиите шестват персони със зачатъчни белези на културата, на цивилизованост ще битуваме в ситуация на атентати, произведени от нас самите. Поради невъзможност да се реши един въпрос, без да бъде замазан. По повод на най-шумния скандал напоследък не ми излиза от главата метаморфозата на символа на соца – ЦУМ. Според сегашните представи- най-големия мол в България, възпят дори в песен на Леа Иванова.Трябва наистина да си селяндур, за да превърнеш това централно и оживено място на София в истинска дупка. На какво прилича сега ЦУМ- на дупка, която не се знае за какво служи? Все по-крещяща става неясната сделка, направена от държавата в полза на Георги Гергов, настоящ собственик на ЦУМ. Гигантска сграда с нищожна дейност. Това ли е големия бизнесмен , Гергов? Та, той сам унищожи бизнеса на ЦУМ! А според последния скандал се разбира, че като всеки провинциалист той просто иска да си има централно място в столицата за тайни срещи . Място на паралелната власт, където явно се уговарят избори, интереси. И съдбата на прокурорски преписки, заради присъствието на главния прокурор. Но някак не е ли твърде проветриво и не кънти ли много в тази голяма и празна сграда на ЦУМ цялата несъстоятелност на всичко случващо се… Същото важи и за другия участник в скандалния сюжет. Сашо Дончев, човекът на руските интереси, на Луканов и Вяхирев, на посредническите суми, който се пъчи обаче със сатирата на Комарницки, който иска да гравитира до красивите и умните… Закъде с тези заблуди и главно докога?! Не лъсна ли всичко и за властта и паралелната държава?! Ако още не ясно- шоуто ще продължи!
Още статии
