No title
Със „Сирано дьо Бержерак“ от Ростан гостува на Софийска сцена Русенския театър
Опитът да излезе от кожата си на шоумен, който разсмива, и да се превърне в класически герой, който предизвиква чувства и тъжен размисъл, прави Герасим Георгиев –Геро с ролята на Сирано дьо Бержерак. Похвален опит. Талантът на актьора, овалян в множество щампи, смешки, които го направиха известен от телевизионния екран, сега се брани и показва сиянието на неговата истинска актьорска природа- естествена, чувствителна, мощна. С определена лекота Геро прави този сложен творчески преход, пред препълнената зала на негови фенове, които очакват да видят любимата си звезда, която плува в дълбоката вода на класиката. Достойно се бори и най-важното-изплува. Убедително пресъздава образа на поета и бунтаря от времето на Молиер, мъжът с брилянтно слово, но с плашеща външност и с известен голям нос. Оказва се, че Геро упорито се бори с комедийните си щампи, овладява класическото слово на Сирано и е особено убедителен в драматичните моменти, във финала на представлението. С това актьорът показва, че може да просълзява не само от смях, разширява формата си и в сферата на драматичното. Геро има особено чувство за мярка, което е особено важно в една романтична роля, на влюбен поет, който с думи може да изрази любовта си, на наивник, който диктува свои обяснения в любов на избраникът на Роксана, въпреки че е влюбен в нея. В спектакълът на Русенския театър има чувства, които се мъчат да намерят споделяне има и драма, че любовта търси душата на партньора, която се изразява с красиви изповеди. Публиката явно се увлича в този романтичен повей, увлича се по Сирано, което е похвално отключване , което театърът прави в днешния ден. Именно тази необходима за публиката романтичност Геро- Сирано освобождава от старомодност.
Въпреки че сценографията и музиката на представлението на Русенския театър „тежат“ на съвременното присъствие на темата за любовта с днешна дата. Има и още един проблем. Явно навлизаме в нов период за реализирането на актьорите –звезди, в паузата им от участия на телевизионния екран. Виждам вече такива имена да препълват театралните афиши, макар завръщането им на театрална сцена не винаги да е в сериозна драматургия или блести с успех. При Герасим Георгиев този деликатен момент- доказването, че е равностойна театрална звезда, с широк диапазон, е определено открояващо се. След Господин Балкански, със Сирано Геро определено показва, че се бори за сериозна театрална кариера.
автор: проф. Мирослава Кортенска
в.“Труд“, октомври 2015 г.
Още статии
