No title
Проф. Мирослава Кортенска
Или за ядрото на самонаправилите се днешни наши сънародници
По празниците, когато се събират няколко почивни дни, вече от години са станали типични пътуванията, задръстванията, изпразването на градовете. Преди на шега казвахме, че София например се обезлюдява, защото гражданите се връщат по родните си места, а именно по селата. Сега картината е друга- от София напускат за големите празници, като Великден около 500 хиляди души, с коли и семействата си и се насочват към Гърция, към нашето море и други туристически дестинации. В това отношение започваме все повече да приличаме на европейците, които използват всеки свободен момент да напуснат градовете, да сменят обстановката. В Европа този динамичен начин на живот е съпътстван, както и у нас, със задръстванията, които се повяват хронично- в началото и края на почивните дни. Белезите са на това колективно живее на ядрото на самонаправилите се наши активни българи- на колективното работене и празнуване.
Освен това има и статистика, че особено в София има движение и ежедневно – около 50-60 автобуса тръгват от различни точки на столицата ни към близки дестинации- Турция, Гърция, Македония, Сърбия. Достъпни пътувания, главно за пенсионери и хора, незаети ежедневно с работа.Вероятно и форма на търговия със съседите, но няма лошо. Така че можем категорично да кажем, че уседналите българи, които не са напуснали България, пътуват и се движат почти като европейците. Или за една трета от тях това е начин на живот. Е, не са стигнали до луксозни дестинации като Бахамите и такива подобни. За работещите българи, освен това е доста разпространено ходенето и на почивки… Както традиционно се казва- на курорти, по модерному- на спа, на процедури, на еко туризъм и други. Дали така живеят неуседналите българи, тези които се изселиха из цяла Европа и Америка? Около 2 милиона души. Една малка част от тях сигурно-да. Но болшинството са икономически емигранти, пестят всяка стотинка, живеят при унизителни условия, изпращат не малко средства на близките си в България. Все пак в Европа и Америка властва истински капитализъм. Не като в България – един плаващ преход.
Особено впечатляващо е, че и ние създаваме обекти за европейското пътуване по празниците. По Великден тази година Старият град в Пловдив бе пълен с гости, с туристи от чужбина. В случая, с Пловдив, като коренячка, ме впечатли, тази масовост при посещение на музеите, галериите… Тълпи от хора, жадни да разглеждат, да се информират, да се развличат… В замяна на това е изчезнал елитния арт профил на града на тепетата, всичко е някак за ширпотреба. Може би това е подготовка за предстоящата европейска столица на културата в Пловдив, през 2019-та. Отсега се подхранва интереса на широка публика към историческите паметниците, към Златю Бояджиев, Цанко Лавренов и целият този елит, който вече е история. Въпросът е- живее ли някъде такъв днешен дух, талант, изкуство и къде е това място, където има съвсем друга атмосфера- от настоящо оформилата се?Или това е минало…
Профилът на уседналият българин може да се види и в ежедневието, особено в София. След 20 часа вечерта вече няма коли, задръствания… По стъргалото- на „Витошка“, всичко поутихва след този час. В Пловдив е по-оживено по кафенетата, на открито, може би защото това е отколешен навик на майните, а и заради по-топлото време. Струпването е около пазаруването, а не толкова- разходките и срещите, разговорите и купоните. Да ви кажа отдавна не виждам софиянци или пловдивчани по улиците, гражданите сякаш обитават градовете по друг начин. А за купони- да не говорим. Изключение е може би Студентски град, това уродливо място, наречено – Лас Вегас.
Друг вид масово развлечение е организираното ходене в мега зали- като „Арена Армеец“ или на стадиони- на концерти. Масовата култура- достъпна и превърнала се в част от днешния живот.Картината е вече близка до тази в Германия, в края на 90-те години. Силно подредена, няма го вече този нашенски дух, за който европейците ни завиждаха. Не алкохолния туризъм, с който те се опитават да залеят Черноморието ни, като отодушник за тях от строгия ежедневен ритъм в техните страни. А нашенските купони с приятели, песните, срещите по стъргалото, балканската ни терапия срещу стресовете на ежедневието. Това, нашенското е съвсем друг манталитет, култура за градско живеене. Но явно отминал. Типичното днес е седенето по домовете, на домашни развлечения и главно- почивка за следващия работен ден. Това е.
Ако погледнем пък към Благоевград, където има два университета- Югозападния и Американския, с типичните кафенета, преди пълни с млади хора, ще видим, че сега те по-рехаво са посещавани от студенти. Като че ли студентите са станали главно персонал и работят успоредно с ученето в тази развита верига от ресторанти и пицарии. И градът е някак обезлюден. Няма ги студентите по улиците, с усмивките им, с шегите и смеховете. Вкусът към живота е някак друг. Атмосферата е друга. България е друга. Дали разбрахме промяната в тази днешна картина, типична за днешния уседнал българин- между типично нашенското и европейското. И накъде ще тръгне да се оформя пейзажът занапред?
Голяма част от тези социални групи уседнали българи са активното население на страната ни, те ежедневно се борят да работят, учат, да оцеляват. Да се хранят, да отглеждат децата си. Те са вече главно потребители и сравняват непрекъснато живота в Европа, с този- в България. И за тях това е основното- как живеят. На тях трудно ще им говориш за идеи, политика и други такива.Те дори не гледат толкова телевизия, тредно са облъчвани от коментари… ИНТЕРНЕТ е тяхната медия, медията на фактите. Те са в един друг космополитен свят на живот. За тях християнския Великден е повод за почивка и в периферията на вниманието им остава, че на разпети петък камбаните бият, а по БТВ излъчват турски сериал. Както и на светъл понеделник, между впрочем. Интересът към Великденските обиколки на църквите изживя бума си след 89-та година, когато болшинството българи искаха да си върнат правото да празнуват християнските празници, след табутата на соца. Сега по празниците главно политиците се появяват с усмихнати лица, сякаш са пример за богоугодно поведение. Доста тъжна картинка. А Царят се оказа в твърде неловка ситуация в „Алексадър Невски“- отслабнал, с елегантно бастунче, но санитарно избягван от богомолците. Поучително, нали? Другите политици пък- скупчени, изпъчени, с мегаломанско поведение на избрани. Сякаш смирението не е християнската ценност на Великдена. Като цяло доста отблъскваща картинка за празник на прагматичния българин.
Сега, явно въпросът е съвсем различен: как да се фокусира ядрото от самонаправилите се днешни българи, извлачили трудностите на прехода, успели с прагматизма си да си създадат някакъв стандарт в България- на живот и почивка. Какави са техните необходимости, как ще се развият при целия хаос на препода ни? Уседналият българин, този нашенски, доста несъвършен и несъразмерен днешен саморасляк, на който се разчита да изказва мнение, да реши каква да бъде България-утре.
Още статии
